За книгата: година / Аделаида Казимировна Герцик е родена на 16 февруари 1874 г. в обедняло дворянско семейство. Тя израства и се отглежда заедно с по-малката си сестра Евгения. Момичетата загубиха майка си рано, но мащехата им, която се появи в къщата, стана тяхна приятелка и скоро полубратът им Владимир се появи като сестри. Детството на сестри Герцик прекарва предимно в Александров. Образованието на Аделаида Казимирова завършва в гимназията. Началото на поетичното творчество на А. Герцик датира от началото на века. Запазени са някои стихотворения от това време, главно текстове, вдъхновени от връзката й с А. М. Бобришчев-Пушкин, адвокат и поет, мъж много по-възрастен от Аделаида Казимировна, женен за друга жена. През 1903 г. в Германия Бобришчев-Пушкин умира. След като претърпя тежък шок във връзка с това, Аделаида Казимировна значително загуби слуха си, А. Герцик се появи в печат като преводач и автор на литературни критични есета: от 1904 г. тя сътрудничи в московското списание „Везни“, ръководено от. В. Брюсов. И едва през 1907 г. се състоя първата публикация на стиховете на Герцик. Впоследствие тези стихотворения са препечатани в сборника „Стихотворения” (1910). По времето, когато тази книга е публикувана, Аделаида Герцик вече е омъжена за Дмитрий Евгениевич Жуковски, а през 1909 г. се появява първородният им син Даниил (вторият им син Никита е роден през 1913 г. Къщата на Жуковски в Москва, на Кречетниковски уличка, става а своеобразен салон през 1910-те: тук са Н. Бердяев и Л. Шестов, И. Илин и С. Булгаков, Вяч Иванов, М. Цветаева, М. Волошин, С. Парнок... Това са години на просперитет и за двамата. гости на къщата и за нейните собственици: Аделаида Герцик, например, тя започна да публикува доста често в периодичните издания. Сред нейните публикации от 1910 г. има интересна, необичайна проза и поезия, Аделаида Герцик срещна революцията в Судак и до края на живота си не й беше съдено да напусне Крим. Тя претърпява тежки изпитания: не само глад и бедност (с две деца на ръце), но и затвор за няколко седмици през 1921 г. Заедно с нея в мазето на затвора в Судак бяха държани други благородници и от време на време един от тях беше отведен, за да бъде разстрелян. Следователно да се каже, че Герцик е живял рамо до рамо със смъртта през тези седмици, няма да бъде метафора... Аделаида Герцик почина на 25 юни 1925 г. Тя почина и беше погребана в Судак, но гробът й не беше запазен: старото гробище в Судак беше разрушено (От уводната статия на Елена Кало)